Пейка самотна в градската градина
от никой не желана е...
Милата счупена, грозна - отблъсква очите,
но въпреки това колко много двойки
тук са отседали, колко много спомени
пази за всяка една от тях.

Пейка самотна в градската градина
колко любов, сълзи, раздяли,
смях, усмивки, сълзи, обиди
е видяла счупената, грозна пейка
и така си мълчи, дума не казва,
а колко истории тъжни, смешни, зловещи.

Пейка самотна в градската градина
изпраща безброй минувачи на ден,
но никой не сяда все отминават...
Не спират дори да поспорят-
Защо е такава!? Защо е самотна?
а бягат от счупените й спомени.

хубаво стихче, подходящо за снимката.

mnogo e xybavo.Bravo

Но от общината дърводелеца
ще прати леля Злата
че със чука и теслата
ще оправи той белята.

Ще минат цигани крадливи
дъските ще съберат, болчетата ще извадат...
огина да си напалят
чаветата да закършат...
........
такъв е живота

СУПЕР!!!